Хора или животни живеят в България

Случайно загледах Music Idol. Не ми се случва често да се зазяпвам в телевизора, но 15-минутно ми лирично отклонение ми даде повод да се разпиша за пръв път от доста време насам. За жалост - по кофи повод. Не ми се ще да коментирам критерии и изказвания на жури - на всички ни се иска да сме интересни. Но фактът, че си постигнал нещо в която и да било област не ти дава право да се държиш с хората, които се опитват да пробият в нея, макар и не толкова кадърни и заслужаващи, като с животни. Но това е друга тема.

Друго ми направи впечатление и ме провокира. Една от участничките, която до колкото разбрах, е ослепяла след побой от от страна на вече бившия си приятел. Интересно ми е що за човек върши такива неща? Може ли той да бъде наречен човек въобще? Според мен - не. Физическото насилие не е начина да покажем кой е по-по-най-. Такъв начин няма. Надмощието над останалите, по-нишите от нас, е нещо, към което всички се стремим всячески и демонстрираме по всевъзможни начини. Да де, но винаги има някой, който трябва да е отдолу. В България обаче всички сме отгоре - с бой, с пари, лъскави коли, жени, часовници, бижута, власт...

И винаги сме отгоре за сметка на най-беззащитните около нас, които може да намерим. И винаги има някой, на който ние, мощните и властните сме отдолу. Някой, който ни мачка просто ей така, за спорта. И единствения начин да се пречупи тая порочна верига е някой да се застане срещу течението и да спре да се опитва да докаже надмощието си над останалите. Такъв човек обаче няма.

Друго си е да си мениджър, друго си е да си шефче, макар и сам на себе си. Друго си е да чуваш как на хрупат кокалите на някой, който дори не може да отвърне на ударите ти и да се защити. Защото е по-слаб? Нееее в твоите очи ти си силния, ти мачках, ти си номер едно. Докато не дойде този, под чиито удари ти ще се гърчиш и ще се молиш за някаква милост под формата да спрат да те налагат в тънкия момент, в който лицето ти все още прилича на такова. Или поне наподобява. И така, оттук до края на света. Или поне до Калотина.

Пак сме в черен Списък 301 - там ни е мястото

През миналата седмица Международният съюз за интелектуална собственост (IIPA) публикува официалния си доклад за развитието на пиратството по света. А според него България трябва да се върне там, където очевадно й е мястото - в черния Списък 301. Там са държавите, в които пиратството е масово явление. И въпреки че се чака официалното становище на търговския представител на САЩ, с което страната ни да бъде върната или да остане извън този списък, изходът е почти ясен. И правилен.

Но първо малко история. В началото на 2007 г. след дълги борби България бе изключена от Списък 301 - тоест, вече не бяхме толкова големи пирати. През 2008 г. IIPA препоръча да бъдем върнати в списъка, но въпреки това останахме извън него. Междувременно според официалната статистика на IDC и Сдружението на издателите на бизнес софтуер (BSA) през миналата година софтуерното пиратство у нас падна за пръв път от 3 години насам. И двете години бяха белязани с шумни акции срещу торент тракерите, които си съществуват и до днес. Те дори са се превърнали в доста успешен бизнес модел, Шумно се прокламираха и някои законодателни промени. И с позитивните новини дотук.

 

Защото от 2007 г. насам по проблема, наречен пиратство, у нас няма никакво развитие. Не че показните акции на антимафиотите срещу торент тракерите са някакво кой знае какво действие, но както и да е. Тази летаргия обаче доведе до създаването на нещо, което ние, българите, никога не променяме - навиците си. И тук изниква въпросът: има ли един успешен модел за онлайн магазин за легална музика, видео или продажба на софтуер у нас? Не. Има десетки сайтове - било то торент тракери, сървъри и програми, в които всеки може да свали терабайти аудио- и видеофайлове, както и програми, като единственото нещо, за което трябва да се плати, е връзката в интернет. И надали някой някога ще успее да промени този модел. Дори и торент тракерите да бъдат свалени, което не е редно предвид същността на тази технология, ние, потребителите, няма да спрем да сваляме музика нелегално. Ще преровим интернет, но ще намерим алтернативи за безплатен и нелегален даунлоуд, които ще споделим грижливо с приятелите си, те с техните приятели и така оттук до края на света.

Дори инициативи като 4fun.bg, които предлагат на ADSL потребителите на БТК да свалят почти безплатно (срещу 4 лв. на месец!) и легално музика от каталога на Universal, са почти обречени. Защото в България надали е имало период, в който законната музика да е минала и 0.01% от общия трафик на mp3 файлове. Надали и някога ще има. За това и Списък 301 си е мястото, което ние заслужихме с много труд и пот на чело. Грешка, с много бездействие, което продължава от доста години и най-вероятно няма да спре скоро.

Big brother в интернет - мечта с мундир и пагони

Стара песен на нов глас. Така изглежда предложението на Министерството на вътрешните работи да бъде върнат определеният за противоконституционен текст в Закона за електронните съобщения, с който ведомството на Михаил Миков ще получи правото да следи целия интернет трафик. В това число електронна поща, чат програми от рода на Skype и ICQ и дори мобилните ни телефони и съобщенията, които разпращаме с тях.

Няма две мнения по въпроса, че ако това стане факт, България ще се превърне в полицейска държава. Престъпниците пренасочиха комуникациите към Skype и затова е важно МВР да може да го следи, оправда се Миков в края на миналата седмица. Спор няма, този тип програми навлязоха в ежедневието и на обикновените хора, и на престъп-ниците като потребители на световната мрежа. А предвид факта, че според официалната статистика над 33% от населението на страната ни има достъп до интернет, не е чудно много тъмни сделки да се уговарят през мрежата.

И все пак председателят на СДС Мартин Димитров с право поиска да узнае колко престъпници са заловени след събрани доказателства от следене на мобилни телефони и интернет комуникации. Съдейки по действията на полицията след протестите преди почти 2 седмици - надали са много. Защото тогава мрежата гъмжеше от предупреждения за провокации пред парламента, които впоследствие прераснаха в масов бой, а полицията така и не разбра кой, какво и как ще направи пред сградата на Народното събрание. Или пък се направи на неразбрала?

Друг интересен случай за възможността за боравене на униформените с компютри изплува в началото на новата година, когато компютрите на ведомството бяха заразени с вирус. Да - тези, които искат да съхраняват информация за разговорите на всички нас, потребителите, бяха повалени от зловреден код, за който така и не се разбра какъв е, откъде е дошъл и какво точно е направил.

Нека да си представим следната ситуация: червеят идва, събира грижливо пазените от МВР лични данни за нас, потребителите, и си отива. Но преди това ги праща на някого някъде. Който си прави труда, открива номера и PIN кодове на кредитни или дебитни карти, банкови сметки или всякаква друга такава чувствителна информация. И тя става достояние на света. Кофти сценарий.

Затова може би трябва да си зададем първо въпроса възможно ли е, а не дали трябва да се следят гражданите и да превърнем България в държава под пагон. Аз лично не искам да ставам жертва на вирус и се пазя по всякакви възможни начини. Дали обаче има кой друг да ме опази?

Къде няма да удари кризата?

Костенец е град в Западна България. Той се намира на 70 км. от София и в него живеят малко над 7 хил. човека.

В събота е денят за пазар в Костенец. Целият град излиза. За бизнес. Или поне за това, което местните наричат бизнес. Бизнес, който не може да бъде засегнат от глобалната икономическа криза, която се разразява в момента. Който не може да бъде засегнат от нито една криза.

Защото надали липсата на ликвидност, затегнатите кредити, крахът на борсите - тези неща не важат тук. Защото на пазара може да си купиш шишенце домашна ракия за 6 лв., бутилка домашно червено вино за 2 лв. литъра, лимонада за 30 стотинки, щедри кюфтета и кебапчета от истинско месо - иначе казано да се върнеш в онази така бленувана от много соц обстановка. Когато криза не е имало или пък да е имало на никой не му е пукало.

В момента в Костенец се получава същото. Никой не подозира за стагнацията, а и не се притеснява от нея. Защото знае, че около него има няколко селца, от които спокойно ще може за малко пари да си купи всичко, което му трябва, за да живее живота, който живее и в момента - скромен, тих и спокоен.

И сега и сега спад на потребителските разходи тук няма. Дори обратното - местните търговци не се оплакват от липса на интерес към стоките им, защото освен местни, на пазара се намират и много пришълци като мен, които пазаруват. Пият лимонада в добре познатите стъклени бутилки от преди '89, ядат кебапчета, купуват домошарка и се радват, защото в София за тези пари ще ти пробутат ракия, но със съмнително качество.

Наистина, маржините на пазара са ниски, общият оборот от търговията е нисък, но пък за сметка на това е сигурен. И достатъчен. Ликвидност също не липсва. Тоест, това е пазар, за който глобалната икономическа криза е далече.

В България със сигурност има много места като Костенец. И слава Богу.

Има криза, няма криза - българинът купува най-скъпото

Преди време вече бившият мениджър на Logitech за Югоизточна Европа Майкъл Кьозеги сподели, че в България най-продаваните продукти на компанията му са тези от най-висок клас. Тази тенденция изглежда остава валидна с пълна сила у нас, въпреки непрекъснатите новини за икономическа криза и стагнация отвъд Океана, която по един или по друг начин ще удари и страната ни.

Това изглежда не притеснява българите. Дори изобщо, защото и до момента най-търсените продукти в страната ни, поне в IT сектора, си остават най-скъпите творения на технологичните гиганти. Поредният пример е Sony a900 - първият в света апарат с ефективна резолюция на матрицата 24.6 мегапиксела. Буквално дни след повяват му у нас, той вече е реализирал 2 продажби. А цената му е 5 500 лв. Дори и ние от Sony не очаквахме такъв интерес към апарата, казват от компанията.

Друг пример е и iPhone - седмици след появата му в щатите той не бе нещо толкова необичайно из клубовете на София, въпреки високата цена, на която идваше у нас (около 1 200 лв. преди година).

Логично или не, IT пазарът в България не се смущава от цените, дори обратното - той непрекъснато забързва темповете си на ръст, напук на притесненията, обхванали глобалните пазари. Притеснения накараха дори един от най-големите производители на компютри в света Dell да прогнозира още по-голямо забавяне в продажбите на hi-tech продукцията на компанията, а и на конкурентите й. Статистически погледнато - анализаторите от IDC коригираха с 40% нагоре прогнозите за ръст на продажбите у нас за следващите 5 години.

Тоест, страната ни е малък, но за сметка на това добре ориентиран пазар. Ориентиран предимно към hi-end продуктите.

Трета възраст в офиса

С по-висок темп се увеличава заетостта на населението в по-високите възрастови групи (от 55 до 64 г.). Това е един от изводите на Националния статистически институт за второто тримесечие на 2008 г. Извод, с който със сигурност не можем да се гордеем.

Не че по-възрастните хора не трябва да работят - напротив. Странно е обаче броят на заетите възрастни да се увеличава по-бързо от този на по-младите - тези, които трябва да изграждат икономиката на страната. За хора като тях се избиват западните икономики. Причината? Така, както са запознати с чудеса на съвременната техника от рода на YouTube, с които убиват време, по-младите същевременно са и по-податливи на обучения и възприемане на нови технологии, отколкото застаряващото поколение. И със сигурност повече са в час с новостите, с които да увеличат производителността си и по този начин да спомагат за развиването на бизнеса на работодателя си.
Затова и най-различни компании се надпреварват да правят програми в университетите с една-единствена цел - да привлекат най-качествените студенти - каймака на випуските, - които после да оформят по собствен модел и да използват за развитието си. В България също има такива програми в не един и два университета. Дали обаче има каймак, който те да подберат?

Със сигурност отговорът на този въпрос е „да”, но количеството на качествените млади кадри намалява. Защото всяка година хиляди младежи напускат България, за да следват в чужбина, като от тях немалка част (ако не и по-голямата) остават зад граница, където намират нормално бъдеще. А то е - добра работа, на която получават толкова, колкото се полага на квалификацията им, спокойствие и сигурност. Не корупция, безнаказаност и дори ако искате, липса на какво може да се случи утре.

Освен източването на мозъци налице са и първите признаци на демографската криза, която ще ни споходи в идните години. Демографска криза, която със сигурност ще бъде обвързана със застаряването на населението заради мъртвите години в началото на прехода и икономическата криза. Малко хора са били готови да поемат риска да имат деца точно тогава, защото не са имали понятие какво се случва в страната, в която живеят. А това ще се отрази още по-негативно на пазара на работна ръка в България. Така че скоро най-четените вестници в офиса няма да носят имена като Пари, Труд или 24 часа, а Трета възраст.

* коментар от страниците на в. Пари

А дали?

България трябва да се справи с корупцията до края на годината

Някои промени вече са факт. Сега очакваме резултатите от тях, иначе ще последват още санкции заяви директорът на ОЛАФ Франц-Херман Брунер

България трябва да се справи с корупцията до няколко месеца. Това заяви по време на визитата си в България директорът на Агенцията за борба с измамите към Европейския съюз ОЛАФ Франц-Херман Брунер по време на визитата си в България.

повече - тук