09 март 2009

Хора или животни живеят в България

Случайно загледах Music Idol. Не ми се случва често да се зазяпвам в телевизора, но 15-минутно ми лирично отклонение ми даде повод да се разпиша за пръв път от доста време насам. За жалост - по кофи повод. Не ми се ще да коментирам критерии и изказвания на жури - на всички ни се иска да сме интересни. Но фактът, че си постигнал нещо в която и да било област не ти дава право да се държиш с хората, които се опитват да пробият в нея, макар и не толкова кадърни и заслужаващи, като с животни. Но това е друга тема.

Друго ми направи впечатление и ме провокира. Една от участничките, която до колкото разбрах, е ослепяла след побой от от страна на вече бившия си приятел. Интересно ми е що за човек върши такива неща? Може ли той да бъде наречен човек въобще? Според мен - не. Физическото насилие не е начина да покажем кой е по-по-най-. Такъв начин няма. Надмощието над останалите, по-нишите от нас, е нещо, към което всички се стремим всячески и демонстрираме по всевъзможни начини. Да де, но винаги има някой, който трябва да е отдолу. В България обаче всички сме отгоре - с бой, с пари, лъскави коли, жени, часовници, бижута, власт...

И винаги сме отгоре за сметка на най-беззащитните около нас, които може да намерим. И винаги има някой, на който ние, мощните и властните сме отдолу. Някой, който ни мачка просто ей така, за спорта. И единствения начин да се пречупи тая порочна верига е някой да се застане срещу течението и да спре да се опитва да докаже надмощието си над останалите. Такъв човек обаче няма.

Друго си е да си мениджър, друго си е да си шефче, макар и сам на себе си. Друго си е да чуваш как на хрупат кокалите на някой, който дори не може да отвърне на ударите ти и да се защити. Защото е по-слаб? Нееее в твоите очи ти си силния, ти мачках, ти си номер едно. Докато не дойде този, под чиито удари ти ще се гърчиш и ще се молиш за някаква милост под формата да спрат да те налагат в тънкия момент, в който лицето ти все още прилича на такова. Или поне наподобява. И така, оттук до края на света. Или поне до Калотина.

23 февруари 2009

Пак сме в черен Списък 301 - там ни е мястото

През миналата седмица Международният съюз за интелектуална собственост (IIPA) публикува официалния си доклад за развитието на пиратството по света. А според него България трябва да се върне там, където очевадно й е мястото - в черния Списък 301. Там са държавите, в които пиратството е масово явление. И въпреки че се чака официалното становище на търговския представител на САЩ, с което страната ни да бъде върната или да остане извън този списък, изходът е почти ясен. И правилен.

Но първо малко история. В началото на 2007 г. след дълги борби България бе изключена от Списък 301 - тоест, вече не бяхме толкова големи пирати. През 2008 г. IIPA препоръча да бъдем върнати в списъка, но въпреки това останахме извън него. Междувременно според официалната статистика на IDC и Сдружението на издателите на бизнес софтуер (BSA) през миналата година софтуерното пиратство у нас падна за пръв път от 3 години насам. И двете години бяха белязани с шумни акции срещу торент тракерите, които си съществуват и до днес. Те дори са се превърнали в доста успешен бизнес модел, Шумно се прокламираха и някои законодателни промени. И с позитивните новини дотук.

Защото от 2007 г. насам по проблема, наречен пиратство, у нас няма никакво развитие. Не че показните акции на антимафиотите срещу торент тракерите са някакво кой знае какво действие, но както и да е. Тази летаргия обаче доведе до създаването на нещо, което ние, българите, никога не променяме - навиците си. И тук изниква въпросът: има ли един успешен модел за онлайн магазин за легална музика, видео или продажба на софтуер у нас? Не. Има десетки сайтове - било то торент тракери, сървъри и програми, в които всеки може да свали терабайти аудио- и видеофайлове, както и програми, като единственото нещо, за което трябва да се плати, е връзката в интернет. И надали някой някога ще успее да промени този модел. Дори и торент тракерите да бъдат свалени, което не е редно предвид същността на тази технология, ние, потребителите, няма да спрем да сваляме музика нелегално. Ще преровим интернет, но ще намерим алтернативи за безплатен и нелегален даунлоуд, които ще споделим грижливо с приятелите си, те с техните приятели и така оттук до края на света.

Дори инициативи като 4fun.bg, които предлагат на ADSL потребителите на БТК да свалят почти безплатно (срещу 4 лв. на месец!) и легално музика от каталога на Universal, са почти обречени. Защото в България надали е имало период, в който законната музика да е минала и 0.01% от общия трафик на mp3 файлове. Надали и някога ще има. За това и Списък 301 си е мястото, което ние заслужихме с много труд и пот на чело. Грешка, с много бездействие, което продължава от доста години и най-вероятно няма да спре скоро.

26 януари 2009

Big brother в интернет - мечта с мундир и пагони

Стара песен на нов глас. Така изглежда предложението на Министерството на вътрешните работи да бъде върнат определеният за противоконституционен текст в Закона за електронните съобщения, с който ведомството на Михаил Миков ще получи правото да следи целия интернет трафик. В това число електронна поща, чат програми от рода на Skype и ICQ и дори мобилните ни телефони и съобщенията, които разпращаме с тях.

Няма две мнения по въпроса, че ако това стане факт, България ще се превърне в полицейска държава. Престъпниците пренасочиха комуникациите към Skype и затова е важно МВР да може да го следи, оправда се Миков в края на миналата седмица. Спор няма, този тип програми навлязоха в ежедневието и на обикновените хора, и на престъп-ниците като потребители на световната мрежа. А предвид факта, че според официалната статистика над 33% от населението на страната ни има достъп до интернет, не е чудно много тъмни сделки да се уговарят през мрежата.

И все пак председателят на СДС Мартин Димитров с право поиска да узнае колко престъпници са заловени след събрани доказателства от следене на мобилни телефони и интернет комуникации. Съдейки по действията на полицията след протестите преди почти 2 седмици - надали са много. Защото тогава мрежата гъмжеше от предупреждения за провокации пред парламента, които впоследствие прераснаха в масов бой, а полицията така и не разбра кой, какво и как ще направи пред сградата на Народното събрание. Или пък се направи на неразбрала?

Друг интересен случай за възможността за боравене на униформените с компютри изплува в началото на новата година, когато компютрите на ведомството бяха заразени с вирус. Да - тези, които искат да съхраняват информация за разговорите на всички нас, потребителите, бяха повалени от зловреден код, за който така и не се разбра какъв е, откъде е дошъл и какво точно е направил.

Нека да си представим следната ситуация: червеят идва, събира грижливо пазените от МВР лични данни за нас, потребителите, и си отива. Но преди това ги праща на някого някъде. Който си прави труда, открива номера и PIN кодове на кредитни или дебитни карти, банкови сметки или всякаква друга такава чувствителна информация. И тя става достояние на света. Кофти сценарий.

Затова може би трябва да си зададем първо въпроса възможно ли е, а не дали трябва да се следят гражданите и да превърнем България в държава под пагон. Аз лично не искам да ставам жертва на вирус и се пазя по всякакви възможни начини. Дали обаче има кой друг да ме опази?